Гъдулката представлява най-често крушовидно очертана с издуто дъно копанка, покрита отгоре с тънка дъсчица. На дъсчицата има две симетрично изрязани резонаторни дупки (полу кръгли, четвъртити, продълговати или други). Между тях покривката е съединена с дъното с тънко стълбче. Сравнително късият и гриф е естествено продължение на копанката. Струните са от усукано животинско черво или от тел и са закачени на издатък при долния крайна копанката. Обтегнати са с високи ключове (клечки) в края на грифа. При резонаторните дупки струните са подпрени с дървено столче (магаре). Звукът се извлича от струните, като се търкат с лък. Грифът на гъдулката не е градиран и тоновете се извличат по усет, като струните се притискат леко с пръстите на лявата ръка. Обикновено струните са три, от които мелодията се свири на една. Настроят на гъдулката е различен за различните области. В Добруджа I и II са на октава, а III е на чиста квинта. Сравнително рядко се срещат и двуструнни гъдулки. По-чести са четириструнните и по-многострунни, като само две от струните са мелодийни, а останалите бурдониращи. Лъкът е от дървена пръчка с обтегнато на нея снобче от конски косми.
Гъдулката е разпространена по цялата страна с изключение на Родопите и Пиринската област, като в Добруджа се отличава със значително по-малките си размери (обща дължина 40 - 45 см, ширина 50 - 55 см, ширина на корпуса 18 - 22 см). Известна е и под наименованието кеменеи много рядко в песните на някои западни краища гусла.
Еднострунна гъдулка у българите не се среща в последно време. Има само сведения, че до края на XIX век в Западна България (Радомирско и Кюстендилско) споредично е бил употребяван гъдулковиден инструмент.
