с.Кубей, Болградско

Тамбурата е много разпространен иструмент в цялата страна. Среща се под различни наименования дзънка, дрънка, булгарина, байлама, саз и др. Тамбурата е двуструнна или многострунна. Корпусът и има фигоподобно очертание с дълбоко и заострено по дължината дъно.

Струните на тамбурата са прикрепени към дървено парче, залепено за корпуса, докато от другата страна те се натягат или разпускат за нагласа на звука. Грифът и е силно удължен и тънък. На него са разположени грифове, които едно време са били изработвани от дърво, а сега се правят от метал. Те са номерирани от 12 до 18 и се наричат пердета. Струните се наричат “телове” или “жици” и са обикновено направени от тънка метална тел. Обикновено са 2, 4, 6, 8 или 12 на брой. Най-често срещаните тамбори са с 4 струни.

Когато се свири с нея, тамбурата се държи хоризонтално, като леко докосва гръдния кош на изпълнителя, докато струните се удрят с перце, направено най-често от черешово дърво. На тамбурата може да се свири и с пръсти. Поради това инструментът носи и названието си в Пиринския край дрънка.
Широко разпространен е в Разлошко-Пиринската област за сметка на кавала и гайдата. Тя се използва като солов и групов инструмент. Има тих, приятен тон. Сега тамбурата е част от модерните фолк оркестри.