с.Кубей, Болградско

Тъпан e музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти.
Тъпанът представлява цилиндрично дървено тяло с диаметър от 30 до 60 см и височина от 25 до 50 см, на отворите на който са опънати кожи. Кожите са захванати с дървени обръчи и посредством зигзагообразно прекарано през тях въже биват обтягани или отпускани.

Настройването на инструмента става с натягане на въжетата. Звукът се произвежда с удари по кожите посредством палки. Палките са две: едната представлява къса извита в единия си край дървена пръчка наречена "кияк" и другата тънка, дълга пръчица. Изпълнителят държи тъпана на колан през рамо докато свири.

По произход тъпанът е арабски инструмент, в България е пренесен по време на Турското робство поради широкото му използване от еничарските войски. Добива голяма популярност във българската народна музика. Присъства в музиката на почти всички фолклорни области с изключение на Родопската фолклорна област, където е слабо застъпен.

Съществуват две разновидности по размер: среден и голям, като фолклорните музиканти наричат средната разновидност Тъпан, а голямата Даул. По-големият размер може да се срещне само в македонската фолклорна област и в Турция.

Една от най-често срещаните грешки е припознаването му с големия барабан (който се използва като част от комплекта барабани в симфоничните и духови оркестри). Макар да изглеждат близки на външен вид, разликите във настройването, звука и тембъра са съществени, с други думи това са различни инструменти. Тъпанът има кратък релефен притъпен звук без резонанс. Големият барабан има нисък басов отзвучаващ тон. Докато големият барабан подсилва басовата функция на перкусионната секция и най-вече тимпаните в оркестъра,тъпанът във фолклорните ансамбли поддържа ритъма и има противопаставяне на силно и слабо време между ударите на кияка и тънката пръчка най-често в неравноделен размер.

Тъпанът често може да бъде видян в контраст по звук заедно с тарамбуката и дайрето.